БЕЗ СЪПРОТИВА НЯМА ПРОМЯНА

Гражданското общество е онази активна част от нацията, която знае, че държавата функционира като система от институции, създадени да регулират отношенията в обществото, че законите са инструментариум, а държавните и общинските служители – избрани или назначени, са представители, посредници и изпълнители на волята на гражданите.
Когато държавата чрез своите институции започне да обслужва определена малка част от обществото, се нарушават правилата, заради които е създадена, и тя става „пленена“ държава. Овладяването на държавата се извършва или от авторитарни лидери с помощта на подчинени служители, или от задкулисни мафиотски сили, които управляват служителите и използват властта и възможностите им в полза на своя частен интерес.

В демократичните държави при всеки случай на несправедливост и разрушени взаимоотношения по линията граждани > посредници > институции, възниква напрежение в обществото и се създават условия за конфликтна ситуация. Тогава системата се разбалансира.
Естественият и нормален подход за връщане на баланса е, когато гражданите – през медиите и сдруженията си, изискат от своите представители и посредници в институциите (чрез диалог и преговори) да решат проблема в защита на обществения интерес.
В авторитарната държава при случаи на несправедливост и нарушени права на поданиците, последните тръгват по пътя на прошенията, обръщенията и петициите към едноличния лидер с надеждата той да реши проблемите им, да накаже „лошите” и да им осигури спокойното и безропотно „служене“ и плащане на данъци. Поданиците са приели, че държавата се управлява и представлява от лидера.

В демократичната държава народът е суверенът по закон, а посредниците-служители на този суверен са длъжни да се съобразят със сигналите и исканията на гражданите при нарушени права. Ако не го сторят и откажат разговори с представители на гражданското общество, те предизвикват активните хора от обществото да започнат публични акции и протести, за да защитят правата си.
Във всяка демократична държава гражданите имат абсолютното легитимно право при нарушени права и отказ на институциите да ги решат, да предприемат и по-радикални форми на протест и съпротива.
В авторитарните държави, ако лидерът не защити обществения интерес, непримиримата част от обществото поема по пътя на въоръжената съпротива. Индивидуалният отпор се осъществява чрез извършване на атентати, политически убийства, отвличания и други крайни форми на лична борба с наложената система от правила. Груповата съпротива (чрез създаване на тайна организация, поставяща си за цел насилствената смяна на управлението) е по-висша форма на отпор. Тогава, освен терористични акции, се организират и осъществят преврати, въстания и революции.
Днес България (по Конституция и благодарение на членството си в ЕС и НАТО) има външните белези на демократична държава. В действителност, все по-видим става опитът в страната да се наложи авторитарно управление от евразийски тип.

14874917_1268616123189596_196327284_n

През последните години сме свидетели на многобройни петиции, сигнали, подписки, шествия, митинги, блокади и даже окупации от страна на гражданското общество. Тези различни форми на гражданска протестна активност показват най-малко три неща:
Първо, че в системата съществуват множество проблеми, породени от липсата на справедливост и нарушени права. Наблюдава се нарастващо недоволство и недоверие от страна на гражданите към институциите. Твърдението, че държавата не защитава обществения интерес, е трайно наложило се мнение в общественото съзнание.

Второ, нормалният диалог между гражданското общество и представителите на институциите е нарушен и неефективен, защото той не води до решаване на проблемите в системата.
Трето, държавата е подвластна на задкулисни сили, наречени мафиотски, които удовлетворяват своите финансови апетити чрез действията или бездействията на контролираните от тях политически сили и институции с помощта на корупционни механизми, на зависимости, както и на заплахи от репресии при неподчинение.
България е изправена пред съдбовен избор: или да се върне към основите на правовата държава по европейски модел, или да се превърне в авторитарна държава от евразийски тип.
Опасността страната ни да бъде извадена от ЕС и НАТО е реална. Все по-открито политически лица, представители на партии и „компетентни“ анализатори си позволяват да насочват общественото мнение към промяна във външнополитическия курс на страната, защото го изисквал „националният интерес“. Истината е, че само мафията има интерес от това, защото не желае да спазва международни правила и ангажименти, страхува се от външно наблюдение и контрол от европейските ни партньори. Мафията цели разрушаване на съюзните ни договори с цел да запази властта и капиталите си и да избегне съдебно наказателно преследване.

Как демократично мислещият и свободен човек би могъл да се противопостави на такъв сценарий? Трудно, най-вече защото :
1. Липсва добре организирана и ползваща се с доверието на гражданите политическа сила, която да ги представлява в управленската система на държавата. Така гражданското общество е лишено от възможността да решава проблемите си по нормален политически път.
2. Усилията на гражданските движения през последните години да повлияят за решаване на който и да е обществено-политически проблем в защита на обществения интерес чрез подписки, сигнали, петиции, инициативи и т.н. не дават резултат.
3. Абсолютно изчерпан е и потенциалът на мирните улични протести – митинги и шествия. Освен, че стават все по-малобройни, те се доказаха и като неефективни. След „случая Пеевски“ нито един обществено значим проблем не е решен чрез тях – нито оставка на правителство, нито оставка на министър, нито налагане за разглеждане от парламента на важни законодателни инциативи или промени. Нищо.
Отвреме-навреме се решава някой малък индивидуален или групов проблем, незасягащ дълбоко държавните институции. Например, наболял и нетърпящ отлагане проблем на майки с деца, на инвалиди и болни хора, екологичен въпрос от местен характер, въпрос за оцеляване на квартална градинка и т.н.
4. Гражданското общество не вярва в собствените си сили и възможности, не съумява да се обедини около общи каузи и лидери, за да бъде ефективен гражданският натиск.
Въпреки тези неблагоприятни факти, единственият начин за постигане на дълбока промяна в държавата и нейните институции е предприемането на по-радикални действия от досегашните. За възстановяване на Правото и Справедливостта, подобряване стандарта на живот на гражданите, възстановяване на морала и традиционните ценности на българското общество, се налага да се започне организирано съпротивително движение.

За да бъде съпротивата ефективна и резултатна, тя трябва да отговаря на няколко задължителни условия.
Първо, трябва да бъде публична и открита. Каквото и да се прави, то трябва да стане известно на колкото се може повече граждани вътре в страната и да стигне до колкото се може повече медии и институции в съюзните държави. Така ще се предизвика симпатия и солидарност между гражданите и стрес и напрежение в институциите.
Второ, съпротивата трябва да е организирана. Изключително важна е солидарността и обединението. Необходимо е предварително да се получи личното съгласие на достатъчен брой граждани за пряко участие в съпротивителните акции. Това е важно условие за успех. Винаги следва да се търси съгласие и съюзяване между сродни граждански сдружения. Консолидирането около един център и лидери, ползващи се с доверие, е решаващо за успеха на съпротивата.
Трето, съпротивата трябва да е последователна. За да бъде тя морално защитима и подкрепена, трябва да са изчерпани обичайните средства за решаване на проблема – идентификация и публичност на проблема, сигнализиране на посредниците в институциите, покана за диалог и решаване на проблема чрез преговори. Ако няма ответна реакция, следва натиск с митинги, шествия и искания за незабавно решение на проблема. При липса на решение следват радикалните форми на съпротива.
Четвърто, съпротивата трябва да е неотменима и непоколебима. Когато бъде взето решение за започване на съпротивителна акция, тя следва задължително да се проведе. И да не се прекъсва в никакъв случай, докато не постигне първоначално обявените цели.
Една от формите на открита съпротива е гражданското неподчинение.

То се изразява в съзнателно, организирано и последователно неспазване на наложените правила и формална „законност”.
Други форми на радикална, но мирна съпротива, са уличните седящи стачки, верижните гладни стачки, блокадите на пътища, окупациите на сгради и т.н. Гражданите, решени на такива крайни форми на протест, разбират отговорността от действията си, включително и риска от насилие на репресивните сили на държавата.
За да стигне гражданското общество до победа и промяна, са необходими силна воля, решителност, смелост, жертвоготовност, екипност, убеденост в целта, вяра в демократичната идея и в абсолютната необходимост от осъзната гражданска съпротива, като последно демократично безкръвно средство за решаване на проблемите.
Днес всеки човек трябва лично за себе си да реши в каква държава иска да живее. Какво очаква и какво иска да постигне за себе си, както и да прецени към коя част от нацията принадлежи – към осъзнатото гражданско общество или към поданиците.
Ако българските граждани искрено желаят да бъдат европейци с неотменими, ненарушими и защитими права,
ако искат да живеят в справедлива държава с върховенство на правото и закона, трябва окончателно да се освободят от своите заблуди, илюзии и напразни надежди. Ако активните граждани наистина искат промяна, то трябва задължително да се обединят, организират, солидаризират и радикализират. Пасивните и отчаяните ще ги последват. Който търси съмишленици, със сигурност ще ги намери.
Без съпротива няма промяна. Времето изтича. Часът е 12 без 5.

Димитрин Вичев