Бележка в полето на „Fides et ratio”

Манол Глишев

Истинският научен подход не е нито религиозен, нито атеистичен, той е открито и последователно агностичен. Защото почива на идеята, че чрез рационално изследване (умозрително и експериментално) може да се стигне до отговори за природата и произхода на света, които още не са ни известни. Дори и тези отговори да имат философско или даже решително религиозно значение, до тях трябва да се стига именно по рационален път, тоест чрез проверима научна дейност – поне такава е идеята на научната работа. Какви ще са резултатите на всяко изследване и на комбинациите от изследвания не може да се каже преди те да бъдат проведени. В този смисъл истинският научен подход е дълбоко морален, защото е сдържан в изводите.

В теоретичната физика съществува наблюдението, че в наблюдаемия спектър от явления действат едновременно две противоположни сили – градивната или самоорганизацията от прости към сложни форми и разрушителната или ентропичната склонност на дезорганизация от сложни обратно към прости форми. Това определено има философско значение. Та дори и религиозно.

Но това още не води до сигурност по отношение на “интелигентния” дизайн така, както ние разбираме “интелигентен”. Мисля, че тук физиците се доближават до онази дълбока, крайна апофатика на най-почтената теология: още в “За божествените имена” от Дионисиевия корпус ще намерим твърдението: “Бог не може да бъде наречен Интелект”. Да не забравяме, че без апофатичния, без отрицателния метод на богословстване всяко благочестие стига до вулгарност, профанизация и ерес (като недостатък на разбирането). В този смисъл скептицизмът на учения и предпазливостта на вярващия са еднакво ценни подходи към мъчната за постигане обективна Истина.

28.04.2016 г.
Публикувано за първи път в блога „Луд на шарено се радва”