Българинът, Партията и Свободата

nasam-natamКирил Чуканов

            Българинът оставил Партията, получил Свобода и тръгнал по широкия свят. Първоначално си подсвирквал, но започнал да се препъва. Установил, че не знае какво да прави със Свободата. По широкия свят започнали да му викат, че е тъп и че мирише. Не му се продължавало по-нататък, но все пак се дотътрил до кръстопът и започнал да се оглежа сиротно. Не щеш ли, там засякъл своята стара познайница Партията, която си била навлякла нови дрехи, но иначе почти не се била променила. Вперила ехидно поглед в окаяния нещастник и го попитала с меден гласец:
– Помниш ли ме, българино?
– Помня те, Партийо.
– Харесва ли ти по широкия свят?
– Ами… не. Викат ми, че съм тъп и че мириша. А пък Свободата изобщо не знам какво да я правя.
– Така и си мислех. Видя ли какво стана? На ти сега широк свят. Но аз няма да те изоставя. Защо не дойдеш пак с мен? Ще можеш да си тъп и да миришеш, колкото си искаш. А от Свободата ще те отърва. Тя не ти трябва и само те препъва.
Българинът се загледал глуповато в Партията със смесица от смътен спомен, който му подсказвал недоверие, и желание да бъде избавен от безпътицата…
Тази история е все още с отворен край. Българинът обаче едва ли ще има друг кръстопът и друга възможност да научи за какво е Свободата. Какво ще стане зависи от всички нас.