Официални позиции

ПОЗИЦИЯ

на Гражданския конвент

по повод на дванадесетата годишнина от приемането на България за член на НАТО

 

На днешния ден преди 12 години българският национален флаг беше тържествено издигнат на пилона пред Главната квартира на НАТО в Брюксел. С този ритуал през 2004 г. беше отбелязано официалното присъединяване на България като пълноправен член към Северноатлантическия пакт. Тогава страната ни направи последната формална и твърде закъсняла крачка по един криволичещ, 14-годишен път. Абсолютно непопулярната през 1990 г. идея успя да преодолее съпротивата, да си пробие път и да преобърне общественото мнение, спечелвайки подкрепата на 2/3 от обществото за един нов геостратегически избор на България.

Ние, както и голяма част от българите, разочаровани от поведението на т. нар. национален „елит” и от възможностите за ефективно гражданско влияние върху него, виждахме и виждаме в НАТО и в ЕС онзи външен фактор, чийто натиск може да принуди българската политическа класа да ускори процеса на реформи. За нас, членството в НАТО и в ЕС означават ефективна политическа, правна и административна система, подобна на системите в държавите, които българинът все още нарича “нормални”, в противовес на негативната му оценка за уж собствената му „държава”.

Въпросът, който поставяме 12 години по-късно, е за качеството на „преобръщането“ и за качеството на българското членство в Съюза. Дали и доколко обществото ни беше адекватно подготвено за присъединяване към новото евроатлантическо семейство на демокрациите? Дали и доколко бяха формирани зрели очаквания и отношение към НАТО? Направено ли беше достатъчно, за да разбере масовият българин, че новият избор на България не е просто поредната преориентация към нови „господари“, а влизане в нов тип военно-политическа общност, основана на различни ценности и различна политическа философия? Разбра ли се, че България става част от един колективен субект, който формира и провежда обща политика за сигурност и споделя отговорността и бремето на тази политика? Разбра ли се, че не сме „осиновени” от нови, „господари”, за да ни пазят безплатно за чужда сметка и че не можем да бъдем само консуматори, но и производители на сигурност, която струва скъпо и затова е споделена?

Не! Промяната беше до голяма степен формална и повърхностна и не засегна съществено ценностите, мисленето и политическата култура на българското общество, за да стане то неразделна част от новото си семейство. След 12 години медиите ни продължават да говорят за НАТО с категориите „ние” и „те”.

Повърхностната промяна е нетрайна и обратима. Виждаме го много ясно днес, и то не само под въздействието на пропагандата на руската агентура в България, която всекидневно трови масовото съзнание с антиевропейски, анти-западни и антидемократични внушения и идеи.

Виждаме го по цялостното състояние на обществото ни, което вместо да се приближава към ценностите, на които е основана евроатлантическата общност, все повече се отдалечава от тях. Вместо разделение на властите и открито и прозрачно управление – всевластно задкулисие. Вместо гражданско общество и контролирана от гражданите държава –корумпирана и изцяло овладяна и подменена от мафията псевдодържавна организация. Вместо независим съд, върховенство на закона и равенство пред него – тотално зависими съд и прокуратура, използвани като репресивен апарат и чадър на мафията срещу закона. Вместо свобода на словото – контролирани от мафията медийни бухалки и инструменти на руската информационна агресия срещу България и Европа. Вместо декомунизация и лустрация – реабилитация и все по-пълна реставрация на господството на служители и агенти на бившата Държавна сигурност и на висшата комунистическа номенклатура, и то в мафиотска симбиоза с организираната престъпност.

Сигурността и отбраната са основната мисия на НАТО. Именно в тази област се вижда най-ясно къде сме сега, след 12 години членство в организацията.

МВР си остава най-нереформираната и най-многочислената структура в сектора за сигурност, анекдотично корумпирана и сраснала се с организираната престъпност. По брой служители на глава от населението сме първенци в Европа, докато по степен на защита на сигурността на гражданите сме отчайващо на опашката. И МВР и службите за сигурност, заедно с прокуратурата са системно използвани за политически цели срещу проявите на гражданското общество и като чадър за най-големите грабежи на управляващата мафия. Поредица от скандални случаи показват ясно, че освен от мафията, те са инфилтрирани и от руската агентура в България и са използвани директно в руски интерес против националния ни суверенитет, против съюзниците ни и против гражданското общество.

Обратно на това, армията, която е символ и гарант на националния суверенитет, преживя много реформи – уж с цел да бъде малка, но модерно въоръжена, по-ефективна, по-гъвкава и с повишени бойни способности. Голяма част от нейният нов професионален елит беше обучен и възпитан на Запад. Вероятно точно заради това, зависимата от Кремъл политическа мафия, водена и от своите собствени страхове и предразсъдъци, от години подлага въоръжените ни сили на черен PR, социална несигурност и демотивация, на системно обезкръвяване, разоръжаване и унищожение. Численият им състав бе намален почти 4 пъти и е 2.5 пъти по-малък от състава на МВР. Бюджетът за отбрана, който в 2001 г. при последното правителство на СДС беше 2.86% от БВП, след приемането ни в НАТО, обратно на логиката, беше рязко намален и от години е малко над 1%. Това е в разрез с официално поетите от България ангажименти към Алианса и 2 пъти по-малко от необходимото, за да може Българската армия да функционира нормално и да поддържа и развива изискваните от нея способности. Изправени бяхме пред парадоксалната и унизителна ситуация, да останем без бойна авиация за охрана на въздушния ни суверенитет. И всичко това се случва пред лицето на два сериозни военни конфликта, само на няколко стотин километра от границите ни, които са заплаха за целия континент. Отношението на управляващата мафия беше ярко и с раздразнение изразено през септември 2014 г. от устата на самия бъдещ премиер: „Русия не ни е враг! Няма да дам и стотинка повече за армията!” …и не само, че не даде, но и взе още…

Все по-очевидно е за всички, че мафиотското управление на България е заплаха не само за евроатлантическия избор на страната ни, но и за нейния суверенитет, за държавността и за самото съществуване на нацията. При сегашната ситуация единствената сила, която може да спре и обърне тази пагубна тенденция сме ние –  обединените граждани. НАТО и институциите на Европейския съюз са важен фактор в наша подкрепа, но те не могат да решат проблемите ни без нас. Затова призоваваме всички български граждани: Събудете се! Възмутете се! Обединете се и излезте срещу мафията! Няма кой друг да го направи вместо вас! Това не е проблем на другите. Той засяга лично всеки един от нас всеки ден и изисква лична ангажираност и участие от всеки.

София, 02.04.2016 г.


ГРАЖДАНСКИ КОНВЕНТ

ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА
15.05.2016 г.

ОБРЪЩЕНИЕ

Уважаеми съграждани,
Съветът на Гражданския Конвент заявява, че Правителството на Република България следва да подаде оставка незабавно. XXXXIII-ото Народно Събрание изчерпа окончателно общественото доверие, не работи в защита на обществения интерес и трябва да бъде разпуснато.

Нашите мотиви са:
– Правителството не проведе заявената реформаторска политика в областта на правосъдието, вътрешния ред и сигурността.
– Правителството на „стабилността“ задълбочи проблемите на страната в областите на икономиката, енергетиката, здравеопазването и образованието.
– Правителството се отказа от намеренията си за безкомпромисна битка с корупцията.
– Парламентът не бе в състояние да излъчи силно, реформистко и адекватно на историческия момент мнозинство.
– Парламентът опозори демократичния процес в България, като прие промени в Изборния кодекс с цел бетониране на политическото статукво.
– Парламентът подмени очакванията на българските граждани за въвеждане на прозрачност и предвидимост на политическия процес.
– Парламентът отказа да оповести фактите около фалирането на Корпоративна Търговска Банка и полученото кредитиране от политически лица.
– Парламентът не пожела да се противопостави на медийните монополи и зависимостите между депутати и олигархични бизнес кръгове.
– Парламентът стана съучастник в провалянето на опита за съдебна реформа.
– С всичко изброено органите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт застрашиха демократичния избор и евроатлантическия курс на страната.

Поради тези най-важни и всички останали многобройни причини Гражданският конвент призовава българските граждани да настояват заедно с нас за оставката на действащия кабинет и провеждането на предсрочни парламентарни избори.
Ние сме убедени, че предсрочните избори ще бъдат крачка напред за започване на дълбока промяна в българската политическа система и обществено-икономически отношения.