Президентски избори 2016. Изберете кокера

Манол Глишев

Издигам президентската кандидатура на кучето си.

То отдавна е пълнолетно и дори е над 40-годишно, според изискванията за поста: всяка година кучешки живот се равнява на поне седем човешки, така че петнайсетгодишното животинче е на минимум 105-годишна възраст в интелектуален план. Аз съм негов законен опекун, тоест кучето се явява практически син на български гражданин, с което и то автоматично получава право на гражданство. Това, че кучето не е човек, не е аргумент против кандидатурата му, защото би било дискриминация въз основа на видовата принадлежност, сиреч проява на расизъм (още повече, че кучето е черно и ако някой каже нещо против него, ще се оплача на Хелзинкския комитет). Пък и щом прасе може да бъде депутат и шеф на ДАНС или дори една тиква – министър-председател, не виждам защо пък куче да не може да стане президент. Бездруго вече сме имали кон на този пост, прецедентите са в полза на кучето. Тоест технически и законови пречки пред кандидатирането му няма.

Малко за управленската му програма. Кучето ми е либертарианец: издръжката му струва хиляди пъти по-малко от издръжката на досегашната президентска администрация, тоест животинчето практически изпълнява идеята за “малко правителство”.
Кучето ми не е корумпирано: храни се два пъти на ден с не много скъпи консерви и е напълно безразлично към пари и дялови участия в бизнеси. Каишката, едно чердженце, малко витамини и кучешки шампоан веднъж месечно изчерпват представителните му разходи.
Това, че кучето ми е неграмотно и че не може да говори официален български, а само понякога лае на кучешки, не е никаква пречка: първо, като истински либертарианец, то няма да утежнява българския политически и икономически живот с повече регулации и наредби. Второ, няма да досажда с дълги речи. Трето, дори така изразните му средства са по-богати от тези на половината парламент. Четвърто, може да забавлява официални гости с гонене на пръчка, ходене на задни крака и падане по гръб. Това бездруго е част от програмата на някои от най-успешните ни политици. За разлика от тях обаче, то понякога все пак може да изръмжи, а дори и евентуално да ухапе някой досадник за глезена. Тези качества го правят по-полезно за националната сигурност от цялата ни армия, полиция и прокуратура наведнъж.
Кучето умее изразително и симпатично да проси храна от чужди хора, тъй че ще е полезно и при икономически преговори. То не разбира нито руски, нито английски, нито турски, а само няколко простички команди на обикновен български език, така че няма да има никакво съмнение в патриотизма и дисциплината му. Доказано лоялно е: за петнайсет години вярна служба нито веднъж не смени ръката, която го храни и не я ухапа, а това граничи със свръхестественото в сравнение с българските политици.
Кучето ми е невероятно дипломатично: от старост вече малко недовижда и е пооглушало, тъй че съвсем политично ще пропуска неудобни въпроси, особено от чужбина.
Животът, воден от него, не е лош, но по дефиниция е кучешки, така че можем да приемем, че то е запознато с животрептущите проблеми на българския народ. Бездруго то споделя интересите на голяма част от нацията – храна, излежаване и малко спорт.

Има навика да преследва котараци, гарги и плъхове, а не да се сдружава с тях. Освен това е породисто, а не помияр, за разлика от много хора. Не пие, не пуши и не взима наркотици.

Изобщо, моето куче съчетава всички позитивни качества на професионален политик без нито един от недостатъците му.

Брека – президент.

#БрекаПрезидент
#ИзберетеКокера
#СтигаПомияри

 

07.05.2016 г.

Публикувано за първи път в блога „Луд на шарено се радва”