Програмата

Всеки “десен”, който днес говори, че ще спечели на избори, е наивник, глупак или лъжец.”

Мафия с избори не се убива.”

“Нормални леви, десни партии и честни избори ще имаме чак след като унищожим мафията.“

Димитрин Вичев

Провалът на “новия десен проект” на Кънев трябва отсега да се приеме като факт. Този провал беше предизвестен, точно както предизвестен беше и лошият резултат на Трайков на президентските избори. Няма смисъл да бъдат обвинявани предупреждаващите за тези неуспехи, нито хилядите негласуващи и иронично настроени, че вече гледат на реформаторските, новодесните и прочие сини приказки, като на глупост. Резултатите във времето са на страната на разочарованието. Твърде много исторически компромиси. Старото СДС, Костовото ОДС, после ДСБ, Реформаторският блок и сега новите опити за възкресяване на мъртвото будят присмех и презрение у огромна част от българския народ. За добро или за лошо, това просто няма да се промени, така че по този път няма изглед за никакви успехи, независимо кой какво мнение бил имал по въпроса.
Въпросът е, че тепърва трябва да се гради култура на безкомпромисността и здравите принципи – нещо, което в своя вреда досега винаги сме си отказвали, защото сме се връзвали на приказките на лъжци. Но точно такава култура на безкомпромисност измъкна Полша, Чехия, Унгария, Естония, Литва, Латвия и дори Румъния от блатото на криминалния посткомунизъм. Докато там, където гражданите търпяха посткомунистическия “преход” на местните ченгета и борчаги (в самата Русия, у нас, в Грузия, в Белорусия и в Украйна) се стигна до чудовищни резултати, едва напоследък преодолявани с цената на много човешки жертви при украинците. Тази поука трябва да си я извадим. Колкото повече бездействие, фалшиви идоли и самозаблуди – толкова по-висока е цената. В Русия например спасението на нормалната част от населението вече е невъзможно.
За три месеца до новите избори у нас обаче е пълен абсурд да се изгради истинска нова дясна партия с мощни структури и популярност, така че и призивите: “ами давайте, вие, недоволните”, са наивни. Истинска нова обществена сила може да се изгради само чрез системно недоволство и радикално отхвърляне на лошото управление, било то герберско или комунистическо.
15203139_10209606824741320_886431513997755288_n
Не прибързаното писане на “договори”, на “манифести за Републиката”, нито разговори в зали от страна на провалили се политици ще създадат партията или движението, което да възстанови законността и справедливостта у нас. Такава партия или движение може да се роди само в ситуацията на всеобща и действена нетърпимост към мутрокрацията. Този шанс Реформаторите го имаха в 2014 – и го пропиляха безвъзвратно.
Единствено няколко хиляди до няколко десетки хиляди абсолютно осъзнати нормални хора, буржоа, ако щете, могат да доведат това положение чрез пряк натиск и напрежение в София: протести, протести и пак протести. На страната й трябва точно това, което престъпниците с ужас наричат “нестабилност”. Трябва й серия от парламентарни кризи, служебни управления и избори до дупка, за да наберат самоувереност и да се самоорганизират нормалните граждани, а досегашните криминални партии да рухнат. И, разбира се, срещу такава гражданска активност ще има страхотни опити за противодействие, които вече добре познаваме: от лъжи през насилие до автобуси с кретени.
Просто се налага нов изблик на енергия като в 1989, 1997 и 2013, но този път с по-малко наивност и без разотиване по къщите. Уесно нема.
Но този изблик не може да се повтори, казват някои. Е, ако наистина не може, значи България е обречена и трябва да бъде забравена. И друг възможен изход няма. Всяко разчитане на партии, партийки, блокове и стари седесарски рефлекси е пагубно за националната кауза: то представлява само спасителен предпазен клапан за криминалната власт.

Този път задачата пред България (а практически пред София, защото провинцията е отчаяна и смазана) е да да действа не меко и не с диалогичност и компромиси, а без никаква половинчатост. Досегашните партии и властови механизми трябва да бъдат отречени и парализирани напълно, ако искаме да имаме една по-справедлива страна.

Манол Глишев